listКогато видиш на земята самотно, паднало, кафеникаво листо поглеждаш ли нагоре към дървото с другите, зелените листа?

Търсиш ли с поглед другите, зелените листа на клоните шумящи, нежно разклащани от вятъра? Бурята, ветровете, студът, снегът, сезона, не прощават. Времето тече, променя, моделира и в един момент спира. Такъв е живота. Кафеникаво листо.

Виждаш бездомник, клошар, пияница, а покрай тях, забързани, устремени на някъде, добре облечени и усмихнати хора. Подминават, поглеждайки мимолетно с презрение и погнуса и забързвайки се на някъде.

list2Живота е така, забързани в ежедневието, притискани от времето, виждаме крайният резултат но не и причините довели до него. Не харесваме неприятните неща, отбягваме ги, скриваме се зад забързаното си ежедневие и суета.

А трябва да се загледаме, да забавим ход, да се огледаме и попитаме как се стига до това. Какво е нужно да се промени? Къде сме, предпазени ли сме?

Да сме паднало, избледняло, кафеникаво листо брулено от времето от ежедневието и стихиите. Поддържано от природата, слънцето и дъждът, обвързаността и връзката със своето дърво.

Зелен лист. Загубен във времето.