WP_20141205_22_40_27_ProПонякога, само понякога, когато съм слаб, самотен, уморен.

Се връщам назад, с мисълта за теб, твоето привличане и земна красота

Връщам се слаб, наивен, обиачащ и млад.

Избликват спомени за прекрасни неща, изживявания, споделени съдби.

За планини, сняг, ски, приятели, печено пиле, прекрасно слънце и небе.

Пот, усилие, желание, бели писти, сняг, взаимни мечти.

Понякога, само понякога се сещам че живота не е от днес, почнал е отдавна, показал е своята доброта.

Сега, понякога само понякога усещам миризма, усещам те, коси, пот, тяло, сърце и доброта.

Понякога, само понякога, липсваш ми и ти знаеш защо.

Но, понякога, само понякога се усещам колко съм земен, колко съм слаб и си казвам.

Понякога, само понякога забравям за теб. Което било, е било. Понякога, само понякога!

Пожелавам ти щастие и късмет!

Понякога, само понякога. Искам да те забравя!

Понякога, само понякога, се сещам за теб със заслужена доброта.

Понякога

Казвам ти сбогом, забравями и съм щастлив.

Понякога.

Но не сега!